Влизаме в поредна кампания, в която публичният и медийният мотив за гласуване е фалшив. Имаме две големи политически коалиции – едната е около ГЕРБ, другата – около Продължаваме промяната. Истината е, че освен за техните твърди партийни ядра, за никой друг български гражданин няма никакво значение коя от тях ще е първа или втора, защото това епично състезание го „играем“ за пети път, ако не се лъжа.
И едните, и другите бяха първи и втори. Резултатът е този – липса на управление, липса на възможност, желание и капацитет да се поеме отговорност. Малцинство или мнозинство – няма значение! Политиката е занимание да поемеш отговорност, за да можеш да изпълниш неща, които считаш, че са правилни за развитието на обществото. Това противопоставяне кой ще е първи или втори е противопоставяне на две все по–намаляващи партийни ядра около тези две коалиции около ГЕРБ и ПП.
Ако продължаваме да правим едно и също не можем да очакваме, че ще има различен резултат. Затова за пореден път изразявам позицията, на която стои КОД от основаването си. Единственият смисъл на политическото противопоставяне е то да е между лявото и дясното. Политическият разговор в предходния парламент между тези фатално противостоящи си фракции – ГЕРБ и ПП, всъщност продуцираха разговор между лявото и още по–лявото.
Първите 8 точки от 16 в програмата на ПП за това, че ще стане по–добре, са точки за административно увеличаване на доходи, увеличени помощи, увеличени субсидии, евтини кредити, гарантирани с парите на държавата, т. е., с нашите данъци. Не искам да квалифицирам дали това е лошо или добро, защото го има наивизмът да си говорим кои са добри и лоши, стигнахме дотам. То просто е ляво.
За съжаление, в отминалия парламент, всички големи крамоли за това колко трябва да бъде минималната работна заплата с решение на партийния конгрес, се получиха в спор между фиктивната алтернатива на това ляво – ГЕРБ и ПП. В миналия парламент нямаше дясна позиция, която ясно да каже, че има огромна разлика от увеличение на доходите ви с един лев от произведена продукция и увеличение на доходите с един лев от решение на партиен конгрес.
Това е така, защото ако имате по–голямо производство, от което се увеличава вашият доход, вашата заплата, тогава на пазара има равновесие между повече стоки и парите, които имате в джоба си, между търсенето и предлагането. Това означава стабилни цени, стабилно развиваща се нагоре икономика. Когато имате един, петдесет или сто лева увеличение на доходите на база решение на партиен конгрес, на ПП или на ГЕРБ, но нямате повече произведена стока, това означава, че вие имате пари в джоба си, но нямате стока на пазара, която да купите. Когато една стока е дефицитна, то тя поскъпва. Ето това ни се случи в момента. Резултатът от тази вакханалия между ГЕРБ и ПП колко да бъде минималната работна заплата, определена на партиен конгрес, а не защото икономиката ни бумти, работи и затова имаме по–високи доходи, доведе до това – пари, които се обезцениха.
Гавра с нашите родители е разказът за постоянното увеличение на пенсиите. Това увеличение на пенсиите, което направиха ПП, заради което хората казаха: „Боже! За първи път ни се случва от много години.“ доведе до това, че с увеличените пенсии те не могат да си купят едно кило кашкавал. Резултат от увеличението на доходите с решение на партиен конгрес е инфлация, което значи обезценяване на парите ни и високи цени. Обвинението ,че цените са такива, не пада върху тези, които водиха тази политика да раздават пари, кредити и помощи, като обясняват на хората, че богатството става по този начин, а не с работа. Обяснението бе, че са виновни производителите и търговците, защото са спекуланти. Ето това е комунизмът.
Никой не може да ми увеличи доходите повече от Жан Виденов. Той ми даваше 150 000 лева. Можех да си купя около 4 хляба с тези пари. Повечето от аудиторията сигурно не помни, но съм го живял това време. Аз като лекар получавах 150 хил. лева, което беше равно на 3 долара.
КОД е единствената политическа партия не само на тези избори, която твърдо казва, че за да има доволни потребители, трябва да има доволни производители. Смислената дясна държава трябва да стои зад работещите и произвеждащите хора, а не да ги посочва като спекуланти. Ако има спекула, то единствената е политическата. Тя раздава неизработени, несъществуващи пари на хората, за да ги изберат за пореден път за първи или за втори, каквато е претенцията им. Резултатът е в магазина и да си броим стотинките. Политически спекуланти има. Производителите са хората, които работят. Решенията, които дава целият този парламентарен спектър, от ГЕРБ до БСП, е разказ за борба със спекулата и за таван на цените.
Ако политическото ръководство на държавата е направило така, че суровините за производителя са 2 или 3 пъти поскъпнали, енергоносителите на производителя са два или три пъти поскъпнали, минималната работна заплата, която трябва да плаща производителя, е нарастнала с 20 %, резултатът от това винаги е по–скъпа продукция. Това не е защото производителят е изедник, а поради това, че някой е поставил политически изисквания да не произвежда въглероден двуокис или да гарантира политическите цели на определена партия. Когато поставиш политически цели пред икономиката, резултатът е фалит. Това направиха последните управления на България. За последните 5 години с 30 % са намалели семейните фирми, които се занимават със земеделие и животновъдство. Тези хора са казали, че повече не могат при условията, които тази политическа шайка им е създала.
Когато изпълняваш целите на европейската левица, наречени Зелена сделка, единственото което видя българският производител, е увеличение цената на енергоносителите с 200 %. Всички ние като общество видяхме резултата от това увеличение в магазините. Единствените печеливши са вечната червена номенклатура, на която с гарантирани договори се плаща този ток пет и десет пъти по–скъпо от пазарната цена, на която произвеждат „Марици“-те например. Тоест защита на производителя, защита на производството, защита на работещия човек. Трябва да се прекрати спекулацията, че социалната държава може да работи с нашите данъци, за да дава на някой друг. В крайна сметка се оказа, че най–социално слабият по всички програми за подпомагане в България, се оказа „Лукойл“. Тя е получила най–много пари, за да може да се справи с кризата. Това са факти.
Социалният ангажимент на държавата е да има гарантирано образование, здравеопазване и битовата ни сигурност. От това държавата е абдикирала, като за сметка на това обяснява на хората как ще им вдигне доходите през партиен конгрес.
Винаги са ни питали „Защо вашата популярност е много по–малка в сравнение с тази на, да кажем, Продължаваме промяната ?“. КОД казва, че това се постига чрез работа, през защита на производството, защита на работещите. Това, което ви казват другите, е, че ще ви дадат още пари. Наддаването продължава. ПП казва, че минималната работна заплата трябва да стане 940 лева. ГЕРБ ги изпреварват с мръсна газ и казват: 600 евро ще бъде! Това са пари с решение на партиен конгрес. Резултатът е кашкавал по 30 лева. По 1 лев за всяка година, през която не направихме лустрация, не направихме така, че производителите да бъдат защитени от чужди и вътрешни монополи, не направихме така, че социалният ангажимент на държавата да не се изразява в повишаване на инфлацията, а в помощ на реално нуждаещи се от това, защото има такива.
Това е бъдещето! Или продължаваме по същия начин с раздаване на пари, наддаване на избори, като видим кой ще даде повече, за да бъде първи, или се връщаме към здравите основи на дясното.
На тези избори КОД е носител на идеята за това, че е нужно дясно обединение. Диагнозата е, че десницата на посткомунистическия преход в България не се състоя. Това е диагноза за резултатите от действията на всеки един от нас. Време е десницата да бъде силна и обединена, защото лявата конфигурация около ПП, още по–левите течения около Левицата и БСП изместват разговора натам. ГЕРБ не е десният им контрапункт. В идеологическо отношение ГЕРБ може да бъде всякакъв – ляв, центристки, десен, въпросът е да бъде по–близо до властта.
Когато хората чуват, че трябва да премахнем и мразим Борисовата държава, това е лъжа. Борисов и ГЕРб бяха поредните, които бяха припознати от хората като инструмент, който може да се справи с нета и впитите нокти на червената посткомунистическа олигархия. ГЕРБ не го направиха и се превърнаха в изпълнители на техните икономически интереси. Вдясно от ГЕРБ трябва да има силна ценностна десница, която да върне разговора там, където му е мястото – между лявото и дясното, а не между ляво и още по–ляво, както е сега.
Никога не правя прогнози за резултата от каквито и да е избори. Много хора, напуснати от собствените си партии – от ДСБ, СДС и ГЕРБ, са част от усилието на КОД, водят листи на КОД, работят за идеята за съюз на десните свободни хора. Хората не са собственост на политическите партии. Свободният десен човек знае, че държавата – това е той!
