С усмивка. Виждам “защитниците” на моча и си спомних 1991г.
Току що са ме избрали за кмет на Дупница и още първия месец, освен многото други неща, общинския съвет гласува да се “демонтира” паметника на Марек- шефа на терористичната организация на БКП. Паметника огромен на централния площад. Черно сив, извисява се, доминира, наблюдава те, контролира те. Символ на комунистическата власт. И оле ле. Започнаха се. Протести, от сутрин до късна доба около паметника разярени комунисти “пазят” паметника. Заканват се, псуват. Наши общински съветници, уплашени, започнаха да идват при мен.
– ” да отложим събарянето на паметника, лошо става. Ще почне градска война.” Моя отговор беше един- ” вие си свършихте своята работа, аз ще свърша моята работа. Как ще я свърша- няма да ви кажа.
И я свърших. За шест часа скулптурата беше в общински склад. Постамента ни отне около един месец. Плътен железобетон и ставаше бавно и трудно.
Е, И. Нищо страшно не стана.
След четири години, се явих отново на избори. Резултат.
В комунистическия град, с партизанска и комунистическа славна история. Всички регистрирани партии срещу Панчо. Начело с БСП и СДС( техните кандидати приятелски си ходеха заедно).
Та какво стана. Стана партиен разгром. Без шмайзери, без лъжи и фалшифициране. Ноооо…. Стана с огромно доверие. ДОВЕРИЕ. ТОВА, КОЕТО ДАВА СИЛА В ПОЛИТИКАТА, ИСТИ
НСКА СИЛА Е ДОВЕРИЕТО. ОТ 100 ИЗБИРАТЕЛЯ, КОЛКО ТИ СЕ ДОВЕРЯВАТ. ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО. ДРУГОТО Е АЛА БАЛА
От личния Facebook профил на д-р Панчо Панайотов
